Излезе от печат последната книга на Симеон Хаджикосев "Докосвания"


"Докосвания" е книга, която ще заплени не само изкушените от литературната наука, но и възприематели, свикнали да се наслаждават на поезията и прозата на големите автори. В тази книга се разказва за срещите на автора с творци, които е познавал лично, а образът на други е изградил въз основа на оставеното от тях наследство. Но всичките негови анализи почиват на богатия му литературнокритически опит и на уникалната му способност да "приближи" до читателя едно по същество непознаваемо духовно дело, каквото е създаването на разказ, роман и стих.

Книгата бихте могли да си закупите от тук!

Излезе от печат последният том на Симеон Хаджикосев от поредицата "Западноевропейска литература", който обединява части 9 и 10


Онова, което ме интересува, е съположеността на класическия епически роман (романът река или семейна хроника) и модернистичния роман. Романите на Толстой, Джеймс Джойс и Хулио Кортасар маркират различни етапи от развоя на жанра, а и на културата. А през първата четвърт на ХХ в., която обозначихме като преход от ранен към зрял модернизъм, се появяват редица романи, които днес обозначаваме като модерни, а редом с тях и образцови творби на класическия реалистичен роман. Само в рамките на 10-15 години се появяват творби като "Синове и любовници" на Д. Х. Лоурънс, "Мисис Далоуей" и "Към фара" на Вирджиния Улф, "Процесът" и "Замъкът" на Кафка, "Одисей" на Джеймс Джойс и едновременно с тях епически романи като "Сага за Форсайтови" на Голзуърди, "Семейство Тибо" на Роже Мартен дю Гар, "Животът и приключенията на Салавен" на Жорж Дюамел...
Книгата бихте могли да си закупите от тук!

Предлагаме ви първата мемоаристична книга на Симеон Хаджикосев "Две пълни шепи с труд" (1991), която можете да прочетете тук!

.:: БИОГРАФИЯ ::.


Симеон Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. в семейство на чиновник. По бащина линия родът му е от Централния Балкан (гр. Дебелец, Великотърновско), а по майчина - от Македония (Баба му е от Прилеп, дядо му - от Кукуш, а майка му е от Солун, където се установява семейството). За хуманитарните интереси на бъдещия литературен критик и историк съществен дял имат баща му Дончо С. Хаджикосев и чичо му Косю Хаджиев, инженер и математик, но полиглот с немски, френски, руски, английски и турски език.

Завършил е с отличие 22 ССУ "Г. С. Раковски". През 1958 г. печати в сп. "Родна реч" първото си стихотворение "Раковски". Между есента на 1958 г. и есента на 1960 г. отбива военна служба като граничар в село Ботурче, Ивайловградско. През същия период публикува около 25 стихотворения в сп. "Родна реч", в. "Средношколско знаме", в. "На боеви пост" и в. "Нов живот" (Кърджали).

През 1960-65 г. следва Българска филология във Филологическия факултет та Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедрата по Теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи без прекъсване от 1965 г., от когато трае и бракът му с Мария Хаджикосева, от която има двама сина - Роман и Антон.

В Университета минава през всички стъпала на служебната йерархия: стажант-асистент (1965-67), асистент (1972-73), старши асистент (1973-75), главен асистент (1975-81), доцент (1981-91), професор (1991). През 1971 г. защищава успешно кандидатска дисертация на тема "Идейно-естетическо развитие в поезията на Пол Елюар", а през 1989 г. докторска дисертация на тема "Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия". През 1978-80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета "Жан Мулен" в Лион, Франция, а през 1994-96 г. - гост професор в Славянския семинар на Университета "Георг Аугуст" в Гьотинген, Германия.

Първата книга на С. Хаджикосев "Поезия, проза, критика" е публикувана през 1971 г. от изд. "Народна младеж", където е работил като съвместител. Като съвместител е бил редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", вав в. "Литературен фронт" и сп. "Септември". Бил е зам.-директор и директор на ЦЛИ (Център за литературна информация) към СБП (1976-81). Работил е по една година като помощникна зам.-председателя на МС Живко Живков (1972) и на зам.-председателя на ДС Георги Джагаров (1982-83). Бил е главен секретар на ДФБ (Дружество на Филолозите българисти) от 1983 г. до 1990 г. и председател на СФБ (Съюз на Филолозите българисти) от 1990 г. до 2002 г. Членувал е в СБП, СПБ (Съюз на преводачите в България) и СБЖ (Съюз на българските журналисти).

Автор е на повече от 30 книги и на стотици статии, рецензии, есета в литературния и в периодичния печат. Литературно-критическата и литературноизследователската му дейност е в две основни направления - западноевропейска литература и съвременна българска литература. Най-малко десет от книгите му са посветени на автори и проблеми от съвременната българска литература, като се започне от първата "Поезия, проза, критика" (1971), та до последната - "Класическо, т.е. съвременно" (1991 и 1994). Със западноевропейската литература са свързани книгите "От Данте до Елюар" (1976), "Молиер" (1979) до "Сред шедьоврите" (1994).
Симеон Хаджикосев е хвърлил много усилия при изследване проблематиката на българския символизъм в съпоставка със западноевропейския модернизъм, плод на които са три книги: "Българският символизъм и европейският модернизъм" (1974), "Българският символизъм" (1979) и "Вечното в преходността" (1987).

Симеон Хаджикосев е основоположник на българската провенсалистика, науката за провансалските трубадури и тяхното творчество. Защитава успешно докторска дисертация на тази тема и е автор на книгите "Провансалската лирика и средновековната поезия" (1995), "Светът на трубадурите" (2007), както и на антологията "Снегът зеленина сънува " (1990).

През 1998 г. предприема написването на монументалната "Западноевропейска литература", от която досега са готови осем части (Повече за проекта можете да прочетете тук). Досега първата част (2000) има четири издания, втората (2003) и третата (2005) - по две, а четвъртата (2008) и петата (2009) са почти изчерпани. През последните години излязоха от печат шестата (2010) и седмата част (2011), а последната засега осма част през 2013 г.

Този изследователски труд е уникален не само за българското, но и за европейското литературознание. В него Симеон Хаджикосев е инкорпорирал не по-малко от 6 000 стиха свои преводи на класически творби на западноевропейската литература, непревеждани у нас. Подходът е интердисциплинарен - съдържа културологически, исторически, социологически, народо-психологически и други елементи, в това число музикознание, история на модата и др.

Автор е и на една мемоарна тетралогия, събрана в книгите "Записки на конформиста" (2005) и "Записки на вътрешния емигрант" (2006). Трилогията "Записки на конформиста" е съставена от три книги, публикувани под различни заглавия, но с подзаглавие "Из записките на конформиста" през 90-те години на ХХ в. За третата част "Из записките на конформиста" получава през 1999 г. наградата на СБП за мемоаристика и публицистика.

През 2008 г. авторитетният сайт atol.bg го обявява за Любимият преподавател на България след проведен конкурс по повод студентския празник, съвместно с партньорите си от diploma.bg!

Отвореното писмо до българските медии и институции на
проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев по повод появилата се информация за негово агентурно минало може да прочетете тук!

 

ИДЕНТИЧНОСТИ, ОТРАЖЕНИЯ, ИГРИ

Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Симеон Хаджикосев

"Професор Хаджикосев не пасва на готовите формули за академичен имидж. Той е уважаван и харесван лектор (в интернетското литературно списание на Софийския университет неведнъж са се появявали текстове, посветени на него, където е наречен любимият преподавател), но не е от типа на професорите, които правят школа. Знае потискащо много, но не си е присвоявал ролята на ментор. Написал е повече и от най-продуктивните си колеги, но не се афишира като писател. Участвал е в труднообозрим брой процедури като научен ръководител или рецензент, но създава впечатление по-скоро за дискретност и изолация. Признат е за неоспорим авторитет в областта на западноевропейската литература, за задълбочен познавач на българската литература и на литературата за деца, но не е член на научен съвет ... Присъствието му в академичното пространство се осъществява в параметри, несъвпадащи с обичайното отиграваните професорски сюжети. Това е по-скоро фигурата на просвещенския учен - с енциклопедичната осведоменост и неизтощимата любознателност, с поведенческата сръчност, с изящната умереност на изказа и галантния маниер на разговарянето, с дълбоко спотаената ирония, за която можеш само да се досещаш, но пък не ти позволява да забравиш, че е там, с шеговито споделяната персонална митология за сибаритството ..."

Клео Протохристова, Амелия Личева, Огнян Ковачев

Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2004, 526 страници - pdf.

 

Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Симеон Хаджикосев

 

-----------------------------------------------------------------------------

В сайта са представени всички книги на Симеон Хаджикосев. Книгите, които в момента се продават, съдържат линкове към различни online книжарници, останалите са качени в сканиран вид - точно копие в pdf формат на техните книжни издания.

-----------------------------------------------------------------------------

За контакти, съвети и препоръки пишете на romandizel@abv.bg